Нима всяка демократична медия ще стане тоталитарен трибунал?

… и българи!

България помни! Помни доста племена, народи, нации – траки и римляни, илири и елини, даки и славяни, прабългари и … българи! Много се гордеем с героичните си битки – Ахелой, Одрин и прочее, но позабравяме не толкова победоносните. Симеон Велики е велик, а Иван Срацимир и Иван Шишман – просто последни. Обичаме да се гордеем. Дали заради тази гордост, или заради нещо друго, все пак по някакъв начин успяваме да се мобилизираме, вдигаме въстания, водим националноосвободителни борби и с чужда помощ (някакси) извоюваме свободата си. После се съединяваме, след това ставаме независими и така съграждаме модерната си държава. Неоспорим факт е обаче, че тогавашната интелигенция е била жива, била е двигател на процесите в обществото, образована в чужбина и радееща за страната си.

Разбира се и политиката от началото на 20-и век не е била толкова миришеща на рози, колкото е и днешната, но поне се е концентрирала около широкия интерес на нацията. Пътят от Вазовите чичовци до Алековия Бай Ганьо, обаче, оставя в съзнанието ми една съмнителна нотка на лашкане от идеализма и чистото политиканство до мръсния интерес на публичното и аплаузите на публиката (… и българи!), което лашкане впоследствие изиграва важна политическа роля. Ролята обаче става процес, който в продължение на няколко десетилетия погубва животи – не само затритите, но и съзнателно пропилените.

Като си мисля всички тези неща, стигам до един-единствен извод – българинът има само историческо знание, но не притежава историческа памет. А по-лошо е второто. Знанието за миналото е много-много важно, често и поучително! Да не осъзнаваш мястото си обаче е пагубно. Историята, която творим с всяко наше вдишване и издишване е нашата мимолетна история на настоящето.

И тук е време за ракурс … и българи! Страшно е премиер да забранява на журналист задаването на определени въпроси. Още по-страшно е журналист да пропагандира идеологии. Но най-страшно е да липсва коректив … и българи! Нима всяка демократична медия ще се превърне в адски трибунал, изповядващ идеологии и раздаващ присъди, подпечатани с „годен”, „негоден” и „обществено полезно”!? Нима журналистите нямат своя автоцензура, ЕТИЧЕН КОДЕКС, мерило за значимо?

И тук се питам – защо заради осветяването на нечие агентурно минало, някой може да бъде свален от ЕФИР (не защитавам никого), а заради изказвания, свързани с взривени деца, Пиночетовци и полицейска държава друг заслужава похвала? Нима едното е по-морално от другото или едното е по-осъдително от другото? Дали?

Надявам се да не чакаме историята да съди на трибунал, председателстван от Херодот! Защото, ако чакаме това – всички ще изпием Сократовата чаша с отрова! И няма да има българи…

Х. А.