Роля на Публичната администрация в живота на обществото

По презумпция думата „администрация” буди асоциация у всеки един човек за две неща: първо, бюрократична машина и лениви чиновници (съответно негативно натоварена) и второ, за държавно управление или държавна организация (което пък далеч не означава, че носи белега на позитивизма). Основно, това се дължи на факта, че тя съпътства живота ни постоянно: чрез издаването на различни видове документи/актове, необходими за реализирането на нашите регламентирани права и задължения; чрез услугите, които потребяваме; чрез благата, които ни се осигуряват посредством публичното управление и прочее.

От друга страна всяка наша стъпка в обществено-социалното пространство е съпроводена от процес на общуване с хора, олицетворяващи дадени функции по осъществяването на държавна служба: учители, лекари, полицаи и др.

На този фон от обществено-институционален диалог лесно може да се очертае ролята на публичната администрация като основен регулатор на процесите във всеки един социум – регулират се редица отношения, валентни както към гражданите, така и към институционалната среда, независимо дали става въпрос задължително и конкретно за административни права и задължения.

Определенията относно същността на публичната администрация са вариативни и в по-голямата си част неточни, поради факта, че е трудно да се даде една изчерпателна дефиниция за нещо с широкоспектърно значение и интердисциплинарен характер като научна област.

Все пак по-голяма част от определенията се концентрират около тезиса, че публичната администрация представлява комплекс от процеси по реализирането на изпълнителната власт на държавните органи или пък, организация на определени видове дейности на публичните органи. В същото време бива дефинирана и като събирателно понятие на всички видове органи, занимаващи се с административна дейност – от общините до министерствата.

Във всяко едно определение може да се намери нещо характерно за публичната администрация, но в същото време всяко едно от тях е неправилно или непълно. За да се даде изчерпателен отговор на въпроса какво е публична администрация е нужно да познаваме нейните специфики, които основно могат да бъдат сведени до три неща: (1) обща или съвместна дейност за постигане на публични цели или обществени резултати; (2) иманентно свързана с трите вида власт, като тяхна пряка изява; (3) част от политическия процес, като формиране и осъществяване на държавната политика.

На базата на тези характеристики бихме могли да приемем класическото определение на Хърбърт Саймън за публичната администрация – съвместна дейност за постигане на идеална цел, като доста всеобхватно и в този смисъл обхващащо целия комплекс от елементи. Но ако трябва все пак да избягаме от „идеалната цел”, която в българските условия винаги е лъхала на благотворителност, бихме могли да добавим към амалгамата от дефиниции – „творене” на организация – била тя институционална, функционална или каквато и да е друга.

Все пак излизайки от полето на дефинициите, които по-често са предмет на изучаването на публичната администрация, може да се каже, че най-важната й мисия е да установи и посрещне очакванията на гражданите, както и да задоволи техните потребности, водещ е общественият интерес. Административните органи трябва да участват в идентифицирането на публичните проблеми, изискващи вземането на адекватни управленски решения. Това може да се случи по пътя на законодателни промени, ревизия на публичните политики и прилагането на нови такива, материализирането на политическа воля или просто чрез един отворен и свободен диалог с гражданите и техните организации, които от своя страна да участват във всички вече изброени процеси. Може да се каже, че публичната администрация съдейства дори за протичането на демократичните процеси в обществото. Системата на нейните институции би могла да допринесе за осъзнаване свободата на личността и включването на по-широки кръгове от обществеността в държавното и местно управление. В този ред на мисли може да се открои и една по-особена функция на публичната администрация, а именно интерпретирането на социалните проблеми в обществото. Всеки един публичен администратор има нелеката задача да стои между различни сфери на интереси и ценности, и на тази база да отсява приоритетните за гражданското общество социално наболели пунктове.

Поглед към гражданите

Публичната администрация трябва да споделя определени общи ценности и принципи, за да бъде в служба на обществото. Това са ценностите на демокрацията, законността и високата ефективност и ефикасност. Функционирането, управлението, организацията и начинът на работа на публичната администрация са ключов фактор за демокрацията, просперитета и икономическия растеж на обществото. Нейните услуги трябва да бъдат реализирани така, че да допринасят максимална полза за гражданите, фирмите, неправителствените организации и всички останали структури на гражданското общество.

Редно би било публичната администрация да поставя гражданите  в центъра на своето внимание, да бъде винаги достъпна и отзивчива. Предлаганите услуги и процедури трябва да бъдат прозрачни като гражданите имат възможност да изразяват мнения и да водят пълноправен диалог. На хората със специални нужди и увреждания трябва да се предостави равен достъп до публичната информация и услуги.

Нарастващите изисквания към публичната администрация налагат използването на методичен, систематичен подход и дългосрочно стратегическо планиране на необходимите мерки за оценяване, адаптиране и подобряване на качеството на услугите.

От основополагащо значение за качественото изпълнение на задълженията на публичната администрация към гражданското общество са определени морални и социалнопсихологически качества, като: способност да се реализират политическите решения по стриктен, безпристрастен и коректен, изцяло съобразен със закона начин и прилагайки творчески подход; солидни познания в специфичната област, добри комуникативни умения, точна преценка и етичен подход; способност да създават при общуването атмосфера на разбиране, уважение и доверие, подпомагаща решаването на евентуално възникналите конфликти.

Важен принцип при управлението на публичната администрация е оценката на цялостното изпълнение на поставените от правителството и парламента цели, което включва формулиране на изпълними цели, мониторинг и контрол на изпълнението, проследяване на ефекта от предприетите действия. За постигане на ефикасност могат да допринесат следните практики: сравняване с най-добрите постижения и заимстване на положителния опит (а такъв все пак по света не липсва); сътрудничество с всички структури на държавната власт и структурите на гражданското общество; привличане на млади, високо квалифицирани специалисти за работа в публичната администрация; създаване на благоприятна работна среда, която насърчава креативността на служителите; проучване и съобразяване с мнението на гражданите за публичните услуги.