За идеята

Средата на 2009 година – нищо толкова интересно. Реално погледнато Светът се върти по своята памтивековна ос – хората все ще не са успели да се самоунищожат, флората и фауната, дори застрашени, са част от живата природа, атмосферните катаклизми са  и същите както преди около 3000 или 4000 години и прочее и прочее.

Исторически погледнато обаче вчерашният ден е история, а утрешният – бъдеще. От тази гледна точка тръгваме, за да опишем идеята си.

Преди 10 години беше 1999 година. И какво от това? Ами със сигурност, ако сега беше 1999 година нямаше да правите това, което правите в момента – да стоите срещу персоналния си компютър вкъщи, да се ровите из Интернет и да попадате на повече или по-малко благонадеждни четива, включително да попаднете на това, което четете в момента.

Ранното детство на нашето поколение не премина като това на децата, родени през 2000 година например. Ние все още излизахме навън, играехме с някакви комунистически или посткомунистически играчки, посещавахме Детските библиотеки, гледахме „Сънчо” и знаехме, че Макс и Мориц са двама, а не хибридът – Макси Мориц. Разбира се, не пишем това от някаква закъсняла носталгия. Носталгия към миналото изпитва всеки човек, но не това е нашият стимул за направата на сайта [Pol]and[Law].

Може би през 1993-1995 година за първи път хората от нашето поколение се сблъскаха с компютъра такъв, какъвто го познаваме в момента. Разбира се, Windows-ът беше доста архаичен, материалите си съхранявахме на дискети (не бяхме и чували за CD, купувахме си музиката на касети), но все пак у нас се формира представата за това какво е персонален компютър, за какво може да служи и ... може би интуитивно разбрахме „какво ни чака”.

Че свикнахме с новото – това е факт, но само за нас. За тези след нас – ново няма, а за тези преди нас е истински ужас и терор на работното място в повечето случаи. Колкото и да обясняваме, че архивът е файл, „старите” поколения просто виждат наредени книжки в различни цветове (може би защото все пак са чели повече от нас), а тези от „новото” ти говорят за ZIP-ове, RAR-ове и други съкращения на чуждестранни думи, чиято етимология е силно съмнителна от естествена гледна точка.

В този ред на мисли, хората, които се интересуват повече от виртуалното, вече си правят хроника на Аз-а в интернет пространството (BLOG) или създават лични страници и сайтове, посветени на каквото ви скимне – от Фридрих I Барбароса до бъдещето на Звездата „Х” от Галактика „У”. И в целия този хаос, настъпи хаос и за нас. И понеже от хаоса казват, че се раждало все пак нещо конструктивно, решихме да конструираме. Двамата имаме блогове, сайтове, страници, акаунти тук и там, посветени на различни теми, но основно гравитиращи около професионалните ни области – право, политика, публична администрация, публични политики, управление и др. Затова решихме да обединим всичко тук – в сайт и блог едновременно – да се лишим от музикалните си предпочитания, цветове и картинки, които ще оставим в личните си блогове и да наблегнем на професионалното.

А защо „Христо и Христо – Професионално?!”? Първо, и двамата сме Христо-вци, второ, и двамата работим в една и съща сфера – държавната администрация и трето, Професионално?!, защото всеки има право на мнение и нашето едва ли, дори бидейки професионално, е единственото, а доколко е професионално – това ще го оцените Вие.

С пожелание да Ви е интересно, призоваваме всички към критики, предложения, мнения, оценки и въобще каквото Ви дойде на ум.

Приятно четене!

4 юли 2009 г.

Христо Атанасов, Христо Копаранов